Априлското въстание – връхна точка в българското националноосвободително движение

[Audio] Априлското въстание. Априлското въстание – връхна точка в българското националноосвободително движение.

[Audio] Априлското въстание е връхна точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането. Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. по стар стил (2 май по нов стил). Основната цел на въстанническото движение е да извоюва независимостта на България от Османската империя..

[Audio] С наближаване на решителния час възниква идеята за свикване на общо събрание, на което да се обсъдят основните въпроси на предстоящото въстание. Събранието се провежда от 14 до 16 април 1876 година в местността Оборище. Но заради предателството на един от присъстващите участници – Ненко Терзийски, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни мерки за осуетяване на плановете им с арестуването на ръководителите на революционната организация. Изпращат на място специални конни войски в Копривщица и Панагюрище..

[Audio] На 22 април в Панагюрище тържествено се освещава въстаническото знаме, изработено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня..

[Audio] Веднага след обявяването на въстанието Панайот Волов и Георги Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Георги Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание. Първоначално турското население било смутено, но всички мюсюлмани били призовани на война срещу българите. Първа пада Стрелча, след нея Клисура, а на 30 април турците превземат и Панагюрище. Бенковски безуспешно се опитва да защити столицата. Изключителен героизъм показват въстаниците от Брацигово, Перущица, Пещера, Батак..

[Audio] Кървавото писмо е историческо писмо за обявяването на Априлското въстание в Копривщица, написано от Тодор Каблешков. След обявяването на въстанието в града той пише това писмо, с което съобщава на своите съмишленици в Панагюрище, че въстанието е започнало, и го подписва с кръв от убития мюдюрин..

[Audio] В I-ви (Търновски) революционен окръг „кървавото писмо" пристига със закъснение едва на 25 април, но там въстанието не добива масово участие. Местните комитети сформират чети, с които се надяват да водят успешни действия срещу турците. Четите обаче са разбити в тежки боеве. Особено ожесточени сражения водил отрядът на поп Харитон, който успява да се укрепи в Дряновския манастир и 9 дена се отбранява срещу 10-хилядна турска армия. На територията на Търновски окръг действат и четите на Цанко Дюстабанов и на Йонко Карагьозов. И двете чети в състав около 200 души, имали краткотрайни успехи, след което били унищожени..

[Audio] Във II-ри (Сливенски) окръг властите успяват да арестуват част от изявените комитетски дейци още преди пристигането на „кървавото писмо". На 3 май е обявено и въстанието в Сливен. Под ръководството на Стоил войвода и Георги Обретенов е сформирана малка чета, която не стига до масови бунтове. На 13 май, след няколкодневни сражения, четата е обкръжена и пленена. Загиват Стоил войвода, Георги Обретенов..

[Audio] В III-ти революционен окръг (Врачански) въстанието изобщо не избухва. На 4 май известието за въстанието в Южна България стига и във Враца. Комитетските дейци проявяват колебание и нерешителност. Те считали, че въстанието трябва да започне на 11 май. Местното ръководство очаквало появата на чета от Румъния, която да донесе необходимото оръжие и да предизвика масово надигане сред българите. На 18 май въстанието било обявено и във Враца. Събралите се няколкостотин души твърде бързо се разпръснали, след което се разнесла мълвата за настъпването на турските войски. В областта има твърде много турски части и местните дейци така и не се решават на действия..

[Audio] Още след получаване на вестта за въстанието, в Румъния започва подготовката на голяма чета. След като редица опитни предводители като Панайот Хитов, Филип Тотю и други отказват да я оглавят начело на четата застава Христо Ботев. В състава й влизат около 200 души. Преоблечени като градинари и търговци, четниците се качват на австрийския от няколко румънски пристанища и на 17 май принуждават капитана на кораба да спре на българския бряг до село Козлодуй. Оттук започва походът на четата. Тя се отправя към Балкана, като води тежки сражения с много преследвачи — главно черкези и башибозуци. Особено тежки са боевете при Милин камък на 18 май. На 19 май четата се изкачва на Врачанския балкан към върха Вола. На 20 май през целия ден се води сражение с превъзхождащите сили на турците. Въпреки всичко четата успява да задържи позициите си. Привечер, след приключване на битката, Христо Ботев пада прострелян от вражески куршум на връх Камарата. След смъртта на войводата четата продължава героичния си поход под предводителството на Никола Войновски. В тежки сражения повечето от четниците са избити, заловени, и само малка част от тях успяват да се прехвърлят в Румъния..

[Audio] На 16 срещу 17 май на български бряг се прехвърля и четата на Таньо Стоянов, състояща се от около 20 души, която преминава в Източна България, но там тя е унищожена като в последната битка загива и войводата. Априлското въстание продължава около 1 месец с относително голяма интензивност. То обхваща много райони на страната и в него участват близо 10 хиляди въоръжени бойци. Потушено с голяма жестокост. Над 30 000 мъже, жени и деца са избити, стотици хиляди българи са подложени на репресии, стотици села са опожарени и ограбени.

[Audio] Най-широк отзвук българските събития намират в Русия. Там се организира масово движение в подкрепа на българите. Руската общественост настоява пред царското правителство незабавно да обяви война на Турция. Сред участниците в движението се открояват писателите Лев Толстой, Тургенев, Достоевски, ученият Менделеев и други. Априлското въстание става мощен революционен стимулатор на цялото българско общество. След разгрома на въстанието настъпва нарастване на политическата активност, насочена към радикално действие..

[Audio] Въстанието на българския народ от април 1876 година е най-значимата въоръжена изява на национално-освободителното движение. Като всяка национално-освободителна акция това въстание е своеобразна война, която съвместява едновременно политически и военни действия. Макар и смазано, националното въстание постига донякъде своите политически цели. Априлското въстание е най-мащабната проява на революционните борби през епохата на Българското възраждане, най-висшата проява на българската национална революция..

[Audio] Заветите на революционерите остават за вечни времена в съзнанието на българският народ..