Нива7-8 Тема 2.3 Участие в гражданските процеси чрез дигитални технологии

[Audio] Мултимедийна презентация за Нива 7-8, по Тема 2.3 Участие в гражданските процеси чрез дигитални технологии От Европейска Рамка на дигиталните компетентности с петте области на дигитална компетентност и 21 дигитални умения/ компетентности (DigComp 2.1) По програма "Развитие на човешките ресурси" към Министерството на труда и социалната политика, съфинансирана от Европейския съюз..

[Audio] Какво ще получите от тази тема: Знания: Разпознавате сложността на проблемите и можете да разработите дигитални решения, свързани с подобряване на ангажираността, съпричастността и участието на гражданите в гражданското общество. Умения: може да разработите подходящи технологични и организационни стратегии и решения за нови и за подобряване на съществуващи електронни публични и организационни услуги, които да подпомогнат развитието на гражданското общество. Нагласи: разглеждате проблемите с електронните публични услуги като източник на иновативни решения и възможности за подобряване на гражданското общество..

[Audio] Съдържание на презентацията: 1 Разпознаване на сложността на проблемите Гражданско общество и гражданско участие Проблеми в гражданското общество Проблеми с публичните отворени данни 2 От проблем към решение Какво е стратегия и стратегическо управление? Стратегическото управление и публичния сектор Технологични стратегии в ИКТ Какво е концепция за ИКТ решение? Разлика между прототип и решение в ИКТ 3 Примери за стратегия, концепция и прототип в публичния сектор.

Европейска Рамка на дигиталните компетентности с петте области на дигитална компетентност и 21 дигитални умения/ компетентности ( DigComp 2.1).

[Audio] Разбирането за гражданството като понятие търпи развитие както във времето, така и в зависимост от традициите и подходите към него от културна и идеологическа гледна точка. В Древна Гърция „граждани" са били тези, които са имали законното право да участват в делата на държавата. Законното право изключвало робите, селяните, жените или чужденците с право на пребиваване. Те са били просто поданици. За Древно гръцките граждани, идеята за „гражданска добродетел" или да бъдат „добри" граждани е била важна част от понятието, тъй като "обучението с участие" не се е приемало само като право, но и на първо място като задължение. Гражданин, който не е изпълнявал своите задължения, се е считал за разрушаващ социалното общество. Съвременното звучене на понятието "гражданство" се свързва с правните взаимоотношения между човека и държавата. Гражданите имат определени задължения към държавата, а в замяна получават правото на защита на техните интереси. Всяко общество може да бъде разгледано в четири основни измерения: политическо/ правно измерение, социално, културно и икономическо. Когато сме част от една общност, ние можем да ѝ повлияем, да участваме в нейното развитие и да допринесем за нейното благосъстояние. Следователно, гражданството се разбира и като развиване на активна дейност в полза на обществото като цяло във всяко едно от измеренията му. Това участие би могло да бъде в нашия квартал, във формална или неформална социална група, в нашата държава, или в целия свят. Тази активна дейност е възприето да се нарича "активно гражданство". В теорията, "стълбата на обучение с участие" на Шери Арнщайн е основна, защото тя показва как може да насърчим и да отгледаме млади хора с активно отношение към обществените проблеми и нужди. Тя е построена върху идеята за обучение на младите хора, но в последствие е адаптирана за гражданите в обществото, като "младите хора" се заместват от гражданите и гражданското общество, а в ролята на "възрастните" са управляващите държавата в широк смисъл. Има осем стъпала: споделено взимане на решения; ръководени и инициирани от младите хора; инициирани от възрастните; споделени решения с младите хора; консултирани и информирани от младите хора; на младите хора се възлагат задачи и ги информират; символично участие; декорация; манипулация. Според Ревизирана Европейска харта за обучение с участие на младите хора в живота на общините и регионите, обучението с участие и активното гражданство се изразява в това да имаш правото, средствата, пространството и възможността, а когато се налага и подкрепата, да участваш и да влияеш в процеса на взимане на решенията и да се заемеш с дейности и упражненията, с които да допринесеш за изграждането на едно по-добро общество. Хартата може да бъде намерена онлайн. Тя е изготвена през 1992г. и ревизирана през 2003г., представлява международен политически документ, одобрен от Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа..

[Audio] Според доклада на Агенция СТРАТЕГМА от 2019 г. , констатираните проблеми при провеждане на обществени консултации са множество и са класифицирани в следните категории: Проблеми в нормативната регламентация; Проблеми в планирането на консултациите; Проблеми при идентифициране на заинтересовани страни; Проблеми при подготовка на консултационния документ; Проблеми при избор на формата на участие на заинтересованите страни и провеждане на консултационна процедура; Проблеми при анализ на получените отговори, предложения, коментари и тяхното интегриране в оценката на въздействието; Проблеми при осигуряване на обратна връзка към заинтересованите страни..

[Audio] Агенцията отправя следните препоръки, които са тясно свързани с процеса на планиране, иницииране и анализ на консултациите: Планиране: Стандартите за провеждане на обществени консултации да бъдат приети с акт на Министерския съвет Да се въведе задължение за събиране на информация за проведените консултации и всички техни аспекти. В бюджета на администрациите да бъдат осигурени средства за последните. Идентифициране на заинтересованите страни: Да бъде изготвен списък на заинтересованите обществени групи от съответната политика; Да се конкретизират лицата и организациите, които трябва да бъдат поканени за всяка консултация; Стандартите да съдържат съответните критерии за определяне. Подготовка на консултационния документ: Да бъде установен стандарт за набора от документи, необходими за провеждане на консултация; стандартизиране на структурата на обявяване и т.н. Избор на формата на участие на заинтересованите страни: Регламентиране на начините, по които заинтересованите страни могат да изразяват становища; Промени в ЗНА (закона за нормативните актове), за да се предвидят различни начини за провеждане на консултациите и т.н. Анализ на получените отговори, предложния и коментари Установяване на задължение и срок за администрацията за публикуване на доклада, представящ целта и процеса на консултациите и всички свързани с тях аспекти; Осигуряване на възможност за обратна връзка по доклада; Осигуряване на обратна връзка към заинтересованите лица: Създаване на нормативно задължение за утвърждаване на вътрешни правила за обществени консултации за всички органи; Информацията за проведени консултации да бъде достъпна на сайта дълго време и т.н..

[Audio] Проведеното Проучване на потребностите на гражданите и бизнеса за публикуване на публична информация в отворен формат в периода август – септември 2019 г. в рамките на проект BG05SFOP001-2.001-0001 „Подобряване на процесите, свързани с предоставянето, достъпа и повторното използване на информацията от обществения сектор", финансиран по Оперативна програма „Добро управление" с бенефициент – администрацията на Министерския съвет, установява, че основните проблеми, които се срещат при работа с публични отворени данни са: според анкетираните частни лица: непълнота на данни или липсваща информация в базата от данни: 31.90% различни формати на публикуваните отворени данни: 25.10% необходимост от допълнителен софтуер за прочитане и анализ на данните: 12.5% неподходящ формат за анализ на данните: 9.30% според юридическите лица: непълнота на данни или липсваща информация в базата от данни: 44% различни формати на публикуваните отворени данни: 26.70% необходимост от допълнителен софтуер за прочитане и анализ на данните: 14.2% неподходящ формат за анализ на данните: 9.30% Прави впечатление, че по тези критерии, единственото сериозно отклонение е в непълнотата или липсата на данни. Юридическите лица изпитват по-сериозна нужда от по-пълни данни, т.к. анализът на данни се осъществява предимно от бизнеса и други организации, които имат такава потребност. Интересен е критерият "неподходящ формат за анализ". Ако вземем за пример националният портал за отворени данни data.egov.bg, бихме могли да открием множество примери, в които таблични данни са представени като сканирани .pdf документи, напълно непригодни за подлагане на анализ. Друг проблем, който се откроява, е че са налични данни, които претендират да са предоставени в конкретен формат (напр. .json или .csv), но не покриват дефинициите на стандартите за тези формати. Това съществено затруднява обработката на данните и е свързано с много време за анализ на аномалиите във форматирането и свеждането им формат, в който биха могли да бъдат анализирани. Тук ролята на гражданското общество чрез гражданско участие, може да се изрази по два начина: чрез докладване на такъв тип данни; чрез изграждане на ИКТ система за анализ на съответствие на предоставени данни с формата, в който се предоставят. Докладът определя три основни групи направления на идентифицираните проблеми: технически капацитет: коментира се предимно качеството на публикуваните данни и интеграцията на различните регистри липса на достатъчно ефективна организация и комуникация между отделните административни единици на национално и местно ниво Съществува асиметрия при отварянето на данни. Публикуването на отворени данни все още остава спорадично и „на парче", без да е видима конкретна последователност и приоритизиране на типове данни. Системата на публикуване на отворени данни е тромава, което произтича от липсата на ефективна организация и проследяемост на процеса. Поради тази причина задължението за публикуване на редица от определените с Решения на Министерски съвет набори, в рамките на годината, не се спазва. Неактуалност на публикуваните данни. Често срещан проблем е еднократното публикуване на бази данни, например на проектен принцип. За да се бъдат полезни и използвани ефективно, от изключително значение е отворените данни да бъдат актуализирани и допълвани регулярно. липса на информираност сред населението и частния сектор за ползите от отворените данни и възможностите за сътрудничество пропуски в административната уредба и вътрешните правилници.

[Audio] Докладът определя три основни групи направления на идентифицираните проблеми: технически капацитет: коментира се предимно качеството на публикуваните данни и интеграцията на различните регистри липса на достатъчно ефективна организация и комуникация между отделните административни единици на национално и местно ниво Съществува асиметрия при отварянето на данни. Публикуването на отворени данни все още остава спорадично и „на парче", без да е видима конкретна последователност и приоритизиране на типове данни. Системата на публикуване на отворени данни е тромава, което произтича от липсата на ефективна организация и проследяемост на процеса. Поради тази причина задължението за публикуване на редица от определените с Решения на Министерски съвет набори, в рамките на годината, не се спазва. Неактуалност на публикуваните данни. Често срещан проблем е еднократното публикуване на бази данни, например на проектен принцип. За да се бъдат полезни и използвани ефективно, от изключително значение е отворените данни да бъдат актуализирани и допълвани регулярно. липса на информираност сред населението и частния сектор за ползите от отворените данни и възможностите за сътрудничество пропуски в административната уредба и вътрешните правилници.

[Audio] Тук ще се запознаем с три основни подтеми: Какво е стратегия и стратегическо управление? Стратегическото управление и публичния сектор Технологични стратегии в ИКТ Какво е концепция за ИКТ решение? Разлика между прототип и решение в ИКТ Най-общо казано: Стратегията е общ план или подход, който се използва за постигане на дадената цел или решаване на проблем. Тя определя общия път и действията, които трябва да се предприемат, за да се постигнат желаните резултати. Стратегията обикновено се определя въз основа на анализ на ситуацията, включително вътрешни силни страни и слабости, външни възможности и заплахи (SWOT анализ) и определя основни принципи и насоки, които ще насочват решенията и действията. Това е дългосрочен и широкообхватен план, който може да включва няколко конкретни концепции за постигане на целите. Концепцията е конкретна идея или модел, която се предлага за решаване на определен проблем или за постигане на определена цел. Тя обикновено е по-специфична и фокусирана от стратегията и може да представлява начин за прилагане на стратегическия план. Концепцията се фокусира върху решенията и методите, които ще се използват, и може да предостави ясни насоки за действията и ресурсите, които трябва да се използват. Тя обикновено е по-краткосрочна и може да се променя или приспособява в зависимост от конкретната ситуация. Прототипът на решението е конкретен примерен продукт или система, който демонстрира работещата концепция или функционалност на предложеното решение. Това е реализация на концепцията, която позволява да се тества и оцени ефективността и изпълнимостта на предложената идея преди финалната реализация. Прототипът не е финалното решение, а по-скоро работещ пример на предложената концепция. Той предоставя възможност за коригиране и допълнение на идеята преди да се внедрят дългосрочно и широкообхватно. За да се постигне успех при решаване на проблем или постигане на цел, обикновено е необходима подходяща стратегия, която да установи общите насоки, и последователно прилагане на конкретни концепции, които да предоставят подробно ръководство за действията и ресурсите, необходими за постигане на целта..

[Audio] Това означава, че съществува следната обвързаност между стратегия, концепция и прототип на решение : Къде отиваме? Стратегическо намерение, формулиране на стратегическата цел Как ще стигнем до там? Оценка на стратегическите ситуации обща външната среда -анализ на макро рамката специфична външна среда - вътрешно отраслов анализ Стратегическо планиране концепции за решение Как да сме сигурни, че вървим в правилната посока? стратегически контрол оценка на изпълнението - оценка на прототипа налагане на коректив - промяна на прототипа докато се постигне пълно функционално съответствие.

[Audio] Стратегическото управление и публичния сектор Сун Дзъ е първият човек признат за стратег. Китайският военен генерал и мислител от VI-ти – V-ти век пр.н.е. е написал книгата „Изкуството на войната", която в 13 глави разглежда всеки един аспект на воденето на война. „Изкуството на войната" не разглежда само темата за военните стратегии, а предлага и напътствия за ръководене на голямо и сложно общество. Правилата и напътствията, които Сун Дзъ дава, лесно се обобщават и са приложими при управление на всяка сложна обществена структура. Това е било забелязано още от древните философи. Това е основната причина книгата да се превърне в основа за развитието на съвременната научна формулировка на „Стратегическото управление". Самата дума „стратегия" е с древногръцки произход и е образувана от думите „stratos" – (войска, армия) и „ago" (водя). Съвременното понятие на „стратегия" включва в себе си няколко компонента: Поставяне на дългосрочна цел/и Определяне на комплекс от действия, които да постигнат в дългосрочен план поставената цел/и Според доц. д-р Кирил Радев „…стратегическият мениджмънт се използва основно за идентифициране на приоритетите пред организацията, потенциалните и съществуващи заплахи от промените на елементите на нейната външна среда и разработването на стратегии.".

[Audio] Действия, които могат да се предприемат на всеки един от етапите: Къде отиваме? Анализ на текущите проблеми и ограничения, и избор на конкретен проблем или група проблеми, които искаме да решим Инструментариум: SWOT анализ - силни и слаби страни, възможности и ограничения Матрицата на Бостънската консултантска група - разпределя продултите на организацята в 4 групи Матрица на General Elcetric - изчислява стратегическия статус на организацията Как ще стигнем до там? Действия в зависимост от стратегическата ситуация: защитни действия: оттегляне, приспособяване, развиване настъпателни действия: прогнозиране, привличане на конкуренти, съюзяване, принуда, реклама Стратегическо планиране включително ИКТ концепции за решение Как да сме сигурни, че вървим в правилната посока? Стратегически контрол вътрешно-организационен контрол външен контрол, вкл. потребителски контрол: анкетно проучване за удовлетвореността потребителски сигнали жалби и оплаквания Оценка на изпълнението оценка на заложените критеррии вкл. оценка на прототипа Налагане на коректив: промяна в действията вкл. промяна на прототипа докато се постигне пълно функционално съответствие.

[Audio] Стратегиите в публичния сектор се отличават от стратегиите за бизнеса по няколко параметъра: Целите, които се залагат в стратегиите в публичния сектор трябва да бъдат в полза на гражданското общество, т.е. целите са по-скоро "идеални". Ресурсите (технически, материални, човешки, финансови), с които разполага публичния сектор са ограничени Изборът на изпълнители, когато се налага да се ползват услугите на бизнеса обикновено се прази чрез обявяване на процедура по ЗОП Самите стратегически цели се определят на високо равнище, особено ако страната е членка на някаква организация. Например България е член на ЕС и трябва да следва стратегиите, които ЕС залага. Тези стратегии са разписани достатъчно общо и дават свободата на всяка страна-членка да следва собствени тактически планове за постигане на стратегическите цели, като резултатът от изпълнението на тактическите планове се оценява по критериите, които са заложени в стратегическите. Като част от изпълнението е и усвояването на средства по различни програми на ЕС, които са част от различните стратегии. Представляват парични фондове за целево финансово подпомагане за изпълнение на стратегическите цели. Разбира се всяка държава – членка на някаква икономическа или политическа организация може да развива собствени стратегии, които обаче не би следвало да противоречат на членството й. Това е така, защото в международното право предимство имат нормативите, които уреждат отношенията между държавите, а вътрешно държавните нормативи не бива да противоречат на международните. Т.е. може да се обобщи, че стратегическото управление и решения са предмет на политически решения. Ролята на гражданското общество е даа следи политическите решения да бъдат от полза за обществото и да не му вредят. Стратегическите действия в публичния сектор се изразяват предимно в анализ и оценка на различните икономически отрасли и взимане на решения за провеждане на конкретни национални политики. Например: стимулиране на сектора образование по приоритетна област "Информационни и комуникационни технологии". Този конкретен пример, може да означава увеличаване на приема "държавна поръчка" на студенти в държавните висши учебни заведения. Може да означава и увеличаване на заплатите на учителите по ИКТ. Стратегическото планиране в публичния сектор на национално равнище трябва да определи кои сектори и отрасли ще бъдат приоритетни, кои ще бъдат подпомагани, кои трябва да бъдат контролирани по друг начин – например определяне на таван на цели и други мерки. Т.к. какви мерки мерки ще бъдат предприети по конкретните национални стратегически цели. В практиката се вижда, че стратегии на ЕС се припознават като национални стратегии. Подходящ пример е "Увеличаване на активността на гражданското общество чрез осигуряване на достъп до отворени публични данни". В този пример, стратегиската цел е формулирана като "Увеличаване на активността на гражданското общество", а стратегичското планиране казва, че това ще стане чрез "осигуряване на достъп до", а концепцията казва, че достъпът ще бъде до данни, които са "отворени и публични". "Как да сме сигурни, че вървим в правилната посока?" – в публичния сектор тази тема се развива в две основни направления: първото – провежда се периодичен и систематичен административен контрол от органите на властта, включват както междуведоствен контрол, така вътрешно ведомствен, като се следи и изпълняването на поставените цели по заложените критерии; второ – от особено значение са всички форми на активност на гражданското общество: участия в консултации, нарочни социологически проучвания, сигнали, жалби и оплаквания. Корективът може да бъде както на техническо, така и на организационно ниво. Например, уставено е, че даден служител не се справя с работата и се предприемат действия по негота замяна. Друг пример: Открита е процедура по ЗОП за изграждане на ИКТ решение за уеб базирана информационна система и са приложени техническите характеристики. Заинтересованите лица от гражданското общество са открили съществени недостатъци по техническото задание, подали са конкретни предложения, в резултат на което процедурата е прекъсната, а в последствие се обявява нова с ново техническо задание..

[Audio] Технологичните стратегии за подобряване на съществуващите електронни публични и организационни услуги се отнасят до използването на съвременни технологии и иновации с цел оптимизиране и усъвършенстване на тези услуги. Тези стратегии се насочват към усъвършенстване на взаимодействието между обществото, бизнеса и държавата чрез цифрови средства и решения. Тук сме показали съвременните технологични стратегии: Електронно правителство (e-Government):Използването на технологии и онлайн платформи може да улесни достъпа до публични услуги за гражданите, както и да оптимизира процесите на администриране и взаимодействие с държавните институции. Цифровизация на услуги:Процесът на преминаване от традиционни към цифрови услуги може да подобри достъпността и ефективността на услугите, като се предоставя възможност за онлайн обработка на заявления и документи. Използване на Интернет на нещата (IoT):Вграждането на IoT технологии в публичните услуги може да позволи събиране на данни в реално време и автоматизиране на някои процеси, като например управление на трафика или управление на обществените сгради за оптимална енергийна ефективност. Използване на изкуствен интелект (AI) и машинно обучение:Тези технологии могат да бъдат приложени за автоматизиране на рутинни задачи, подобряване на персонализираните услуги и предоставяне на бърза и точна информация. Електронна идентификация и сигурност:Използването на сигурни методи за електронна идентификация може да гарантира лесен и сигурен достъп до онлайн услугите, като се предотвратят злоупотреби и измами. Разработване на мобилни приложения:Приложенията могат да бъдат разработени за удобство на потребителите, за да разполагат с необходимата информация и услуги по всяко време и навсякъде. Облачни услуги:Използването на облачни технологии позволява по-лесно съхранение и достъп до данни, както и споделяне на информация между различни държавни институции и организации. Тези технологични стратегии могат да подобрят ефективността, прозрачността и качеството на публичните и организационни услуги, както и да увеличат удовлетвореността на гражданите и обществото, и да спомогнат за икономическия и социален напредък. Важно е да се гарантира, че въвеждането на тези технологии се извършва отговорно и съобразено със законовите и етичните норми..

[Audio] Понятието "концепция" означава абстрактна или обща идея, която е изведена въз основа на конкретни примери. Когато говорим за концепция за ИКТ решение, то това може да се представи като обща идея за това: Какви данни ще обработваме?: източници, формати, лицензи за достъп, разпространение и обработка Какви методи на обработка ще използваме (например: статистически методи, методи на изкуствения интелект и т.н)? Какъв ще бъде общия алгоритъм на работа на приложението? – в каква последователност ще се прилагат различните методи На какви изисквания ще отговаря приложението и потребителския интерфейс? Какви средства за реализация ще използваме? (конкретни софтуерни инструменти, среди за разработка, езици, операционни системи, облачни системи).

[Audio] Прототипът на решението е конкретен примерен продукт или система, който демонстрира работещата концепция или функционалност на предложеното решение. Това е реализация на концепцията, която позволява да се тества и оцени ефективността и изпълнимостта на предложената идея преди финалната реализация. Прототипът на решението обикновено включва: Проект за графичен потребителски интерфейс, който бихме могли да направим с помощта на софтуерни инструменти за дизайн и прототипиране, като скечове, wireframes, mockups и UML диаграми. Това не е реализация, а само проект (подобно на диаграми), с тази разлика, че има възможност да се тества и оцени. Програмна реализация под формата на: блок схеми, алгоритмично описание, сорс код, които: Или обработват някаква малка част от данните, но съдържа пълна функционалност Или обработват цялото множество от данните, но е реализирана само определена група функционалности Обикновено се предпочита вариант 2.1, т.к. може да се оцени цялостното решение от функционална гледна точка и ако се налага, тогава да се предприемат някакви промени. По отношение на т.1 е допустимо и често срещана практика е да се предлага някакво стандартно полу-готово решение (особено за уеб приложения) вместо да се представят скици на предложението..

[Audio] От своя страна готовото решение трябва да разполага със: Документация за графичния потребителски интерфейс, която включва: UML документиране; друга текстова документация, която обяснява принципите на разработка; помощна текстова документация, която е от тип „упътване за работа" Сорс код на решението; текстова документация на решението, която обяснява използваните методи и алгоритми на работа на отделните програмни единици и връзката между тях, и всичко залегнало в концептуалния модел. Т.к. говорим за ИКТ решения за публичния сектор, то такива поръчки обикновено се възлагат по ЗОП. Това означа, че в обществената поръчка ще бъде от една страна техническото задание, а от друга страна ще се посочи и какво точно се изисква да бъде предадено като готов продукт. Допустимо е в различните процедури изискванията да бъдат различни по отношение на документацията, която следва да бъде предадена..

[Audio] Примери за стратегия, концепция и прототип в публичния сектор.

[Audio] Пример 1: Стратегия: Увеличаване на енергийната ефективност в обществени сгради в определен град. Концепция: Използване на IoT технологии и сензори за мониторинг и контрол на енергопотреблението в обществени сгради. Прототип: За този пример ще предположим, че в града съществува редица обществени сгради, като училища и болници. Стратегията е да се постигне 20% намаление на енергопотреблението в тези сгради през следващите 2 години. Концепцията предполага инсталиране на IoT устройства и сензори във всяка обществена сграда. Тези устройства ще измерват и събират данни за енергопотреблението на електричество, отопление и охлаждане, осветление и други важни параметри. Данните ще бъдат пращани на централен облачен сървър за обработка. Прототипът би включвал инсталацията на IoT устройства и сензори в няколко обществени сгради. Приложението за мониторинг би било разработено за визуализиране на данните и анализ на енергопотреблението в реално време. Това ще позволи на отговорните лица да следят ефективността на мерките за намаляване на енергопотреблението. След успешното тестване на прототипа и анализ на данните, резултатите ще бъдат използвани за утвърждаване на концепцията и за насочване на стратегически решения. Събраните данни ще служат за подобряване на процесите на управление на енергопотреблението в обществените сгради и за постигане на целите за енергийна ефективност в града..

[Audio] Пример 2: Една идея за решение на проблема със загубата на време в трафика е да се разработи интелигентна система за управление на трафика, която ще помага на водачите да избират оптимални маршрути и ще помогне на градските органи да оптимизират движението на пътниците. Нека разгледаме каква би могла да бъде стратегията, концепцията и прототипът за такава система: Стратегия: Целта на стратегията е да се намали замърсяването и задръстванията в градското движение, като се насърчава използването на обществен транспорт и се предоставят оптимални алтернативни маршрути на водачите, които използват лични автомобили. Това би позволило на хората да стигат по-бързо до своите дестинации, а също така и да намалят времето, което прекарват в трафика. Концепция: Идеята е да се разработи интелигентна мобилна приложение, което ще предоставя информация за текущото състояние на трафика и оптимални маршрути на базата на реалното движение на автомобилите и обществения транспорт в града. Приложението ще използва данни от GPS сензори на мобилните устройства, карти и данни от системата на обществения транспорт. Прототип: За да се изпробва концепцията, може да се разработи прототип на мобилното приложение, което използва тези данни и предоставя оптимални маршрути на потребителите. Прототипът би могъл да има следните функционалности: Измерване на текущото движение: Приложението ще проследява движението на потребителите чрез GPS и ще събира данни за трафика на различни участъци от града. Обработка на данни: Системата ще обработва събраните данни, за да анализира трафика и да идентифицира задръстванията и областите с най-голямо движение. Предоставяне на оптимални маршрути: Спрямо анализа на данните, приложението ще предоставя на потребителите оптимални маршрути, които могат да ги отведат до желаната дестинация по-бързо и по-ефективно. Информация за обществения транспорт: Приложението също така може да предостави информация за обществения транспорт, включително препоръки за маршрути и схеми на градските линии, които могат да помогнат на хората да използват обществения транспорт за своите пътувания. Този прототип би могъл да бъде използван за тестване на концепцията и събиране на обратна връзка от потребителите. След тестването и усъвършенстването на прототипа, системата може да бъде разширена и внедрена като пълноценно приложение за подобряване на градското движение и намаляване на загубата на време в трафика..

[Audio] Пример 3: Идеята е да се проверят публикуваните отворени данни в националния портал https://data.egov.bg от тип .json дали съответстват на обявения формат и като резултат да изпрати уведомително писмо, в което да бъдат посочени несъответстващите на формата публикувани отворени данни. Стратегия: Намаляване на неосъответствията във посочения формат за данни .json в националния портал за публични отворени данни https://data.egov.bg Концепция: Идеята е да като се използва API интерфейса на портала да се напише скриптово приложение на езика Python, чрез което да бъдат изтеглени всички налични данни във формат .json, заедно с метаданните за тях и след това да бъдат програмно анализирани за съответствие. Прототип: Ще вклюва две основни функционалности: 1) Изтегляне и анотиране на данните чрез метаданните. Резултатът трябва да включва: папки съответстващи на категорията, в които да се събират изтеглените файлове 2) Демонстрация на анализ на данните за съответствие с формата за избрани файлове, сред които има поне един файл, в който не е спазен форматът на данни .json. Резултат: списък от анализираните файлове, в които форматът е нарушен, включващ оригиналните мета данни. След тестването и усъвършенстването на прототипа, разработката може да бъде разширена и внедрена като пълноценно приложение към портала, така качваните данни да бъдат проверявани към момента на публикуването им, така че да не се допуска тяхното публикуване в случай, че заявеният формат не съответства..

[Audio] Край на мултимедийната презентация от Нива 7-8 по Тема 2.3 Участие в гражданските процеси чрез дигитални технологии От Европейска Рамка на дигиталните компетентности с петте области на дигитална компетентност и 21 дигитални умения/ компетентности (DigComp 2.1) По програма "Развитие на човешките ресурси" към Министерството на труда и социалната политика, съфинансирана от Европейския съюз..